Порой

От самото начало

стояха пред мене - денят,

скръстил ръце със доволна усмивка,

и неговият вечен приятел - дъждът.

Внезнапно настъпи мълчание...

Какво ли отново злодействат?

Нима един ден ще превърне

покоя в порой?

Аз никога няма да знам,

какво ме очаква,

но знам,

че денят си е мой.