In The Night

Вечер е, а слънцето за мене чак сега изгрява.

Кой съм аз - душа истинала в забрава.

Там в гората, чуваш ли звукът на тишината?

Спокойствието, избавлението

oт всич'това, що е на земята.

Вечер е, а мислите ми плуват по небосвода.

Сърцето ми за теб копнее, но бие от умора.

Очите ти светли, ярки ми огряват пътя.

От светлината пак към мрака,

aз не знам къде да стъпя.

Защото вечер е, а ти си там нейде,

eдна единствена за мене

и ще дойде нащо време.

В сърцето ти ще бие моят глас,

не за миг нито час,

а за цяла вечност

само ти и аз.